Порошенко преди срещата на върха на 9 декември: Никакво доверие на Путин! Никога и за нищо!

Петро Порошенко специално за Украинска правда

Берлин, 2016 година

Искам да напомня, че предишната среща в Нормандския формат се състоя още през октомври 2016 година в Берлин.

Тогава с общите усилия на проукраинската коалиция при активната подкрепа на германския канцлер и френския президент Путин беше поставен пред категоричен избор: или да изпълнява реално Минските споразумения в съответствие с така наречената „пътна карта”, или да замрази ситуацията и да протака, като понася последиците от изолацията, икономическите санкции и международните съдебни искове. И освен това – да се надява да настъпят промени във вътрешнополитическата ситуация в Украйна и в международната конюнктура.

Оттогава всяка следваща среща на най-високо ниво би трябвало логично да завърши с официално одобряване на амбициозната конструктивна „пътна карта” за практическото прилагане на Минските споразумения, освобождаване на окупираните украински земи и установяване на мир.

Съответно, самото й провеждане би означавало началото на окончателното поражение на Кремъл на украинския фронт и победата на нашата държава.

За Владимир Путин и неговата неоимпериалистическа концепция за „руския свят” подобен вариант беше абсолютно неприемлив, той би означавал личен провал.

Затова преговорите в Нормандския формат се трансформираха в редица дву-, три- и четиристранни телефонни разговори, по време на които лидерите на Украйна, Германия и Франция убеждаваха настойчиво Путин да не тъпче на едно място и да започне подготовката на „пътната карта” за евентуална следваща среща. 

Така съгласувахме тристранния проект на документа и го предадохме на Кремъл.

Успоредно се водеше работа и по още едно направление – американското, там предложенията за руската страна се предаваха по лията Волкър – Сурков. В отговор – зловеща тишина.

Но независимо от провеждането на самата среща на върха ние усляхме да извършим
най-голямата размяна на пленници в навечерието на Новата 2018 година.

Путин избра опцията „продължаваме да стреляме и да чакаме”.

Няколко месеца след срещата на върха в Берлин беше избран нов президент на Съединените щати, с когото руснаците за известен период свързваха надеждите си за смекчаване на санкциите и отклоняване на вниманието на САЩ от „украинския въпрос”. Но разчитайки на американската двупартийна подкрепа, ние установихме контакт с новата администрация и погребахме надеждите на Путин.

Впоследствие след половин година беше избран нов френски президент и руснаците използваха този факт за техните аргументи от рода на „нека новият лидер – участник в Нормандския формат да се ориентира в ситуацията и да овладее темата”. 

По-нататък Кремъл премина в „глуха отбрана” до предстоящите президентски избори в Украйна, разглеждайки ги като нова вратичка за прилагането на руския сценарий за решаване на ситуацията в Донбас – „присъединяване на Украйна към окупираните райони” с правото фактически да налага вето на нашия стратегически европейски и евроатлантически избор. 

След поредица от отстъпки от украинска страна Путин трябваше да се съгласи на среща на върха.

Това е най-сериозният тест за новата власт за целия период след изборите. И предизвикателство за страната.

Знам колко са изтощителни такива преговори. Каква бърза реакция, железни нерви и дебела кожа изискват. И, естествено, се вълнувам за резултатите.

На базата на една държавническа позиция смятам за целесъобразно да дам няколко съвета. 

Първо. Необходимо е връщане към темата за берлинската „пътна карта”.

Именно тя е ключът към мира и трябва да служи като лакмус за проверка на „искреността” на миролюбивите намерения на агресора. 

„Пътната карта”, както е замислена от украинско-германско-френската коалиция, представлява структурирана, логично обусловена последователност от стъпки за сигурност и политически действия на всички участващи страни, чието изпълнение ще осигури политическо и дипломатическо уреждане на ситуацията в Донбас. 

Възлов момент тук е приоритетът на въпроса за сигурността, включително изтеглянето на руските войски. 

Искам да обърна специално внимание на опасната терминологична игра относно условията, при които могат да бъдат признати изборите в окупираните райони на Донецка и Луганска области.

Прибързаното съгласие на украинските преговарящи с допустимостта на изборите, ако те отговарят на демократичните стандарти на ОССЕ „като цяло”, а не „изцяло”, дава голяма възможност за маневриране на руската страна и на нейните марионетки, за да си осигурят необходимия им електорален резултат

Само една дума е леко редактирана, а смисълът се променя коренно. И това вече не е формулата на Щайнмайер – това е формулата на Путин. 

Втори съвет: неразделна част от мирното уреждане на ситуацията в Донбас остава мироопазващият контингент под егидата на ООН.

Без мироопазващ контингент съгласно модела, предложен от нас още в началото на 2015 година, няма да можем да говорим за създаване на необходимите условия за сигурност, включително хуманитарно разминиране, охрана по време на изборите или контрол върху границата.

Ние съгласувахме с нашите германски и френски съюзници концепцията и модела за разполагане на мироопазващ контингент в Донбас.

Даже в германската (!) коалиционна правителствена програма беше изрично фиксирана важността на разполагането на мироопазващ контингент като елемент от усилията за възстановяването на мира в Донбас. 

Нещо повече, на срещите във Вашингтон успяхме да координираме нашия подход с американската страна, която подкрепи тази идея благодарение на активното участие на специалния представител Курт Волкър. 

Обаче откакто новият екип за преговори премахна мироопазващия контингент от дневния ред, нашите партньори логично питат – и мен лично – при срещите на високо равнище: „Ако Украйна не повдига тази тема, защо ние трябва да го правим? Да не би ние да имаме повече нужда от вас?”.

Трети съвет: „газовият въпрос” не трябва да бъде включван в общия дневен ред на Нормандската среща, за да не се даде на Русия възможност да формира неизгоден за Украйна „пакет споразумения”, според който заради „евтин” газ Украйна ще направи важни отстъпки в политическата плоскост. 

Нищо друго в най-новата ни история не ни е струвало толкова скъпо, колкото евтиният руски газ. Бих искал да предупредя, за да не остане някой изненадан. Вече пета година ние не купуваме газ от Русия и нямаме абсолютно никаква нужда от него в икономически план.

Така че не знам за другите, но нашият екип ще разглежда  възобновяването на директните закупки на газ от Путин като капитулация – при това не само в енергийната, но и в политическата сфера.

И най-важният съвет: никакво доверие на Путин. Никога и за нищо. Путин манипулира всичко: съдържание, факти, цифри, карти, емоции. Той ненавижда Украйна и украинците и не ни вижда върху политическата карта на Европа.

За някои от неговите „любими хватки”. 

Фразата „както се бяхме споразумели по-рано” трябва да бъде проверявана много внимателно, не трябва да се вярва на думи, а да се проверяват реалните текстове на споразуменията.

Помня как през февруари 2015 година в Минск се оказа, че руският превод на вече съгласуваното споразумение е прекалено творчески – дотолкова творчески, че изцяло променяше смисъла на клаузите, които вече бяха съгласувани на английски предишната нощ. 

Относно споразуменията. Не трябва да се забравя, че Минските споразумения включват три документа: от 5 и 19 септември 2014 година и от 12 февруари 2015 година.

Русия винаги се старае да забрави за Минските споразумения от 2014 година, защото там има няколко болезнени за Москва задължения и по-специално изтеглянето на нейните войски и предаването на границата под контрола на ОССЕ.

Путин често манипулира данните за интензивността и източниците на стрелбата, както и за броя на военната техники и личния състав, за да докаже, че украинската страна е виновна в по-голяма степен за нарушаването на „режиме на тишина”. 

Съветът ми е да има готовност за подобни статистически манипулации и да се разполага с цифри и данни, които се ползват с доверие в Берлин и Париж.  

Класическият и най-циничен аргумент е „нас ни няма там”. За оръжието ще отговори, че „то може и да е руско, но не ни принадлежи”. 

Искрено подкрепям намерението на президента Зеленски да се споразумее в Париж за сроковете и механизма на изтегляне руските войски от Донбас.

Същевременно настоятелно съветвам да се поработи активно, за да бъдат представени в Париж поредните убедителни фото и видео материали, сателитни снимки, руски военни книжки и паспорти, фото доказателства за за наличието на най-модерно руско оръжие и бойна техника на територията на украинския Донбас. 

В този контекст най-искрено бих посъветвал да се избягват срещи насаме с Путин или, ако това е невъзможно, да се противостои на неговите похвати от КГБ: манипулации и ласкателства, използване на емоциите и слабите страни на президента.

Всъщност двустранната среща /на Зеленски и Путин – б.пр./ предизвиква по-голяма загриженост, отколкото четиристранните преговори.

Трябва да се има доверие не на думите, а на реалните действия на руската страна.

И последно – принуден съм да разочаровам онези, които искат да седнат на масата за преговори, да погледнат Путин в очите, да разберат какво иска той от Украйна и да се споразумеят „някъде по средата“ /всъщност това са целите на Зеленски, които той самият декларира – б.пр./. На Путин не му трябват нито Крим, нито Донбас. Трябва му цяла Украйна. 

Нека сегашната ситуацията с поглъщането на Беларус от Русия да бъде за всички пример и ярко предсказание за онова, което очаква Украйна. Това също, между другото, е свързано с евтиния газ. 

Трябва да се вслушаме в съветите на нашите приятели и по-специално на президента на Литва, който искрено предупреди украинското ръководство „да не прави отстъпки, които могат да нанесат вреда”. Наистина е важно начинът, по който се урежда ситуацията в Донбас, да не създаде още повече заплахи за цяла Украйна.

Пожелавам на Володимир Олександрович продуктивна нормандска среща в Париж и постигане на мир, при който не се нарушават националните интереси на Украйна. 

Един крехък мир ще настъпи, едва когато руснаците изтеглят войските си, върнат военната техника и оръжието си обратно в своите „магазини за военни стоки” /откъдето според Путин цялата руска военна техника и оръжие попадат случайно в Донбас – б.пр./ и спрат да финансират въоръжените екстремисти. 

А устойчив мир, между другото, ще настъпи едва тогава, когато Украйна се присъедини към НАТО.

Само тази стратегия ще гарантира напълно нашата сигурност и независимост.